Кремена Кунева за скандалите в ПП-ДБ: Скъпи деца на демокрацията, мама и тате не са „заедно“. И е така отдавна

Скъпи деца на демокрацията, мама и тате не са „заедно“. И е така отдавна. Иначе гледката в социалните мрежи е направо затрогваща. Колективно хлипане, сополи и викове „Не се разделяйте, ще ни изяде Баба Яга!“. Ами извинявайте, но Избирателят в момента прилича на дете, което се е свило под юргана и вярва, че ако не отваря очи, семейният скандал в кухнята всъщност е нежна приспивна песен.

Събудете се. Приказката приключи, а вълкът отдавна е изял и бабата, и къщичката.

Това коментира във "Фейсбук" Кремена Кунева.

Да започнем с последната интрига с преференциите и ако по-леко ще го предъвчете, то нямам против да я наречем любов по италиански (ама с ножове). Нищо не говори за „единство“ така, както въпросната бутафория, на която станахме отчаяни свидетели, гледайки как уж съратници за „светло бъдеще“ се дебнат в тъмното, за да си забият по един преференциален нож в гърба. И докато лидерите ни обясняваха с клиширани усмивки как са „обединен фронт“, по места се организираха апаратни убийства ала кой „наш“ да изхвърли „техния“. Това не е коалиция. Това е паническа прегръдка на удавници. И като говорим за това, да погледнем обективно поне за малко.

Кой изобщо стана в ПП? Ако погледнете редиците на „Промяната“, ще видите, че ентусиазмът си събра багажа още преди три гари. Останали са само най-верните партийни войници и тези, които вярват, че лявото е „център“, а дупките в бюджета са „инвестиция в бъдещето“. Едно затворено акционерно дружество, което се опитва да продаде на десния избирател леви идеи в опаковка от „умни и красиви“.

ДСБ като политическата фосилна останка? Нека поговорим за „хигиената“ и политическия кърлеж, ще можем ли и то честно? Една структура без пулс, без електорално ДНК, но с претенции до небето. Те са онзи досаден роднина, който никой не кани на сватбата, но той се появява, заема централното място на софрата и започва да ти обяснява как се е „борила комунизма“ през 98-ма. Те не носят гласове. Те носят тежест. Една котва, впила се в „Да, България“, която пречи на всичко ново да отлепи от дъното, само защото трябва да се уреди „нашето момче“ от старите кадри на работа в поредното РЗИ.

„Да, България“ си останаха заложници на стаята. Идеята им беше смислена, но мащабът се изгуби. Големият потенциал се сви до вечерните разговори на 3-4-ма души. Стойностни хора си тръгваха тихо, докато на тяхно място за цвят се вливаше поредното ново лице за билборди. Така и не успяха да преминат табелата на София, а провинцията не иска стендъп за избрани, иска присъствие.

И се започна… „Ами ако останем непредставени?“

Това е любимото им плашило. „Гласувайте за нашия Франкенщайн, за да не сте сираци“. А истината е, че вие и в момента сте политически бездомни.

Кой ви представлява точно? Тези, които се колят за места в листите? Или тези, които продават принципите си срещу малко повече телевизионно време?

Та, спрете да се боите от развода. Цялата тази драма в мрежите прилича на дете, което хлипа пред заключената врата на кухнята, защото вярва, че вътре „мама и тате“ чупят шоколад, а те всъщност си чупят главите. Истината е горчива- шоколад няма. Никога не е имало.

Та и ако за президентските избори не намерят смелост да номинират общ кандидат, докато цели форуми от изключително хора им баят за единство, ще се окаже, че през цялото време не само сме стояли гладни, ами сме пазили и празна опаковка. Толкоз.